12.02.2012г.
Участват:
Боян Саръев
„А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери(Лука 15:31,32) В днешната втора подготвителна неделя преди Великия пост Православната църква припомня Господнята притча за блудния син. Откъсът от светото Евангелие ни кара да размислим както за покаянието, чрез което единствено можем да получим опрощение на греховете си, така и за отношението към падащите в грях наши братя. Всеки човек е скъп на Господа, както сина е скъп за бащата. Дори изпаднал в разпътство, синът не може да отпадне от бащината любов. Пред грешника винаги има отворен път към покаяние защото велика е радостта Господня, когато каещият се грешник иде в храма да положи греховете си в нозете на Христа! Единият от синовете е блудникът, олицетворение на всички, отвърнали се от Бога, угаждайки на плътта си и служейки чрез грехове на бесовете. Бог състрадава на тяхното падение. Другият син, праведникът, който остава при благодатта на Отца си ще възроптава, когато Бог подири изгубените овци от стадото Си и ги завърне в кошарата за да се зарадват небесата. Tова сме пак всички ние, които се случва да презрем грешника, вместо да му състрадаваме, за това, че може да загуби душата си. Негодуваме, когато видим грешника и невярващия обърнат във вярата и обзет от дълбоко покаяние и казваме какъв лош човек е бил той до вчера и искаме да застане след нас на Господнята трапеза, да ни удостоява с преклонение защото сме имали блаженството да сме православни християни преди него.