22.04.2012г.
Участват:
Боян Саръев
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18) Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той отвърнал "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам". Осем дни по-късно Господ отново се явил на апостолите и казал на Тома: - "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали." Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: - "Господ мой и Бог мой!" (Иоан. 20:24-29). Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици. Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада. Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон. Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.