31.08.2012г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Лъчезар Кръстев
На 20 (по нов ст. 28) юли 1402 г. армията на османския султан Баязид І Светкавицата е разгромена от монголския владетел Тимур (наричан още Тимур-ленг или Тамерлан) при Ангора, дн. турска столица Анкара. Османската държава търпи страшен удар, който поражда тежка политическа и династична криза, вкл.междуособна война между султанските синове Сюлейман, Муса и Мехмед. Завоеванията на Тимур променят в съществена степен геополитическата ситуация в Източна Европа, Средния и Близкия Изток. Особено тежко действията на монголския завоевател, обладан от идеята да възроди империята на Чингис-хан, е засегната татарската "Златна Орда" в днешна Южна Русия. Разгромът, претърпян от султан Баязид, се отразява положително на балканските християнски народи, жертва на турското завоевание в предходните десетилетия. Именно в тази обстановка българските водачи, цар Константин ІІ Асен, синът на видинския цар Иван Срацимир, и неговият братовчед Фружин, син на цар Иван Шишман, се опитват да съхранят и укрепят българската държавност. Има основания да се смята, че българският политически живот не е прекъснат през 1396 г., а е продължил още четвърт век в лицето на последния български цар Константин във Видин, управлявал от 1397 до 1422 г. За всичко това ще стане дума в разговора ни с младия изследовател Лъчезар Кръстев.