07.04.2007г.
Продължителност: 60 минути
Участват:
Райна Манджукова
проф. д-р Пламен Павлов
Великдена, Възкресението Христово българите като че ли винаги са схващали не само от християнската, не само от църковна гледна точка. И това едва ли е случайно. Защото за цялата 1300 годишна история на българския народ ние като че ли непрекъснато сме умирали и непрекъснато сме възкръсвали като дух и като нация. И може би затова именно тези българи,които са извън родината имат нуждата от това възкресение, от възкресението на българщината, от възкресението на българския дух... Българският великден в най-широкия му възможен смисъл. Великден като представа в нашата национална история е като едно колективно усилие на нацията... Въпросът, дали възкръсва българският дух или той никога не е умирал, зададохме на сънародниците ни в чужбина, които пряко включихме в предаването. Янита Андонова, преподавател в българското училище "Кирил и Методий" към Асоциация "Българският език - език европейски" в Париж, Франция и Ива Беличка, директор на Българския център Зорница в Монреал, Канада, бяха единодушни, че българският дух, съответно, в Париж и Монреал е по-силен от всякога. В предаването са излъчени видеоматериали: 1. От изпълнението на обичая Лазаруване в българското село Брускария (Жабарника) в Румъния. (Материалът е предоставен за излъчване в предаването "Облаче ле бяло" от авторите - родолюбивите българи от Силистра Ивайло Ангелов и Петко Герасимов) 2. Тържество по случай Националния празник на България 3 март в Монреал, Канада (предоставен за „Облаче ле бяло” от г-жа Ива Беличка, директор на българския црнтър „Зорница”, Монреал, Румъния) 4. Награждаване на лауреатите на Международния конкурс за детска рисунка “Баба Марта”, организиран от Асоциация „Български език – език европейски”, Париж, Франция (предоставен за „Облаче ле бяло” от Асоциация „Български език – език европейски”) 5. Клип на песента “Ако умрам”, изпълнена от г-жа Ганна Пенева, автор и водещ на предаването на български език “Роден край”, Одеса, Украйна предоставен за „Облаче ле бяло” от г-жа Ганна Пенева)