09.09.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
В "Час по България" периодично запознаваме нашата любознателна публика с бележити учени, писатели и други творци на българската наука, култура и изкуство. Някои от тях са незаслужено забравени, въпреки фундаменталните им приноси. Проф. Рафаил Попов /1876-1940/ е едно от ярките имена на българската наука преди комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., а неговите научни и обществени приноси оставят трайни следи в различни области на науката и културата. Той е основоположник на праисторическите проучвания в България, както и първият дипломиран български археолог. Още като студент изследва пещерите Духлатата и Малката край Търново. След като завършва Софийския университет работи като учител в Шумен, като проучва Царската пещера Голямата и Малката пещера при Мадара, крепостта при Мадара, както и пещерата при с. Беляковец до В. Търново. Малцина знаят, че посещаваният днес от стотици хиляди българи културно-историческия резерват Мадара с прочутия Мадарски конник е създаден именно от Рафаил Попов! Същевременно той прави разкопки на крепостта/аул при с. Хан Крум, като открива един от най-известните надписи на кан Омуртаг. Изпратен е на специализация в Германия, а след завръщането си от Берлин провежда археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери: Деветашката, Темната дупка, Моровица, Бачо Киро при Дряновския манастир, Цар Крумови порти при Шумен, Чердженица, Зиданка, Хайдушката (и трите край с. Карлуково), Еменската пещера при Търново, Голямата и Малката Лисца край с. Беляковец, и др. Рафаил Попов пръв разкрива културата на палеолита в България, същевременно има ценни резултати в областта на палеонтологията. Като истински патриот големият учен и енциклопедист се включва във войните за национално обединение през 1912-1918 г., вкл. като санитар, същевременно полага усилия за проучване и опазване на паметници в Одринска Тракия през Балканската война. Рафаил Попов е един от създателите на Археологическия институт през 1920 г., а през 1929 - 1938 г. е негов директор. Чете лекции в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1937 г. е избран на дописен член /член-кореспондент/ на БАН.