09.12.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Георги Атанасов
Процесите на децентрализация, обхванали България и балканските държави през XIV - XV в., не отминават и североизточните български земи. Допуска се, че там през 30-те години на ХІV в. се обособяват недоволни от промяната в Търново представители на рода Тертеровци. В църковно отношение областта е подчинена не на Търновската, а на Константинополската патриаршия. Вероятно цар Михаил III Шишман Асен /1323-1330/ или още Теодор Светослав /1300-1321/ се опитва да противодейства – през 1337 г. «деспотица на Карвуна» е Кераца Петрица, сестра на Михаил Шишман, съответно братовчедка на Теодор Светослав, майката на бъдещия цар Иван Александър. Нейният съпруг деспот Иван /Йоан/ Срацимир е отбелязан като владетел на Варна в една тогавашна морска карта. През четиридесетте години на столетието областта е владяна от Балик, който отново е от рода на Тертеровци. Тази държавица е най-известна под популярното, макар и неточно име Добруджанско деспотство. Главните й средища са Карвуна, Калиакра, Варна и Дръстър.Най-известният й владетел е Добротица, получил титлата деспот от Византия. Той участва във византийската гражданска война и се жени за дъщерята на Алексий Апокавк, велик дук на византийския флот. Самият Добротица изгражда боен флот и воюва с могъщата Генуа. Но и държавата на Добротица не ехомогенна – дълги години в Дръстър управлява синът му Иванко, като сече свои монети. Добротица е наследен от Иванко, който подписва мирен договор с търговски клаузи с мощната Генуа (1386 г.). Османската експанзия към Добруджа е свързана със съдбата на Търновското царство. При похода през 1388 г. местни боляри обещават да предадат Варна на турците, но Иванко разкрива заговора и запазва града. През онези години започват нападенията на влашкия воевода Мирчо Стари, с което ситуацията в Добруджа става още по-заплетена. Обикновено окончателото й завладяване се отнася към 1393 или 1395 г. Знае се обаче, че и през 1396-1397 г. Калиакра е християнски град и че Варна е превзета през 1399 г. – и не от турците, а от една татарска орда. Най-вероятно това е времето, в което загива «третата България» на Иванко Тертер. В разговора ни с проф. Георги Атанасов - автор на най-солидното научно изследване за Добруджанското деспотство, ще се спрем и на румънските опити за представянето на Добруджа като средновековна "румънска държава". Друга, по-нова и не по-малко абсурдна линия в ограбването на българската история представя Балик, Добротица и Иванко като владетели на «средновековна гагаузка държава»... От историята на Добруджа не остава никакво съмнение в българския характер на държавицата, както и в българската същност на етнографската група гагаузи, живеещи днес в мнозинството си в Молдова заедно с останалите бесарабски българи.