Турция продължава да затъва в "кюрдското блато".
29.07.2009
След края на срещата в рамките на "тройния механизъм" за решаване на проблемите, свързани с те роризма и сигурността, турският вътрешен министър Бешир Аталай направи оптимистичен отчет за свършеното досега с поредната "нова" инициатива, дефинирана като "отваряне към кюрдите". От празнодумието на министъра стана ясно, че няма какво да се отчита, тъй като, по собствените му думи, "процесът бил в самото начало и липсвали резултати", но правителството било изпълнено с ре шителност да работи по начертания път. Този път имал една единствена посока и тя била изцяло подчинена на процеса на демократизация. Пътят бил труден, изисквал търпение, смелост и помощта на цялото общество. За съжаление, казал Аталай, журналистите и политическите противници на пра вителството не били в състояние да разберат и правилно да оценят направените стъпки. Никой ня мал интерес от правенето на "негативна политика" и всички били длъжни да дадат своя принос. Обяс нявайки намеренията на властите, Аталай "забрави" да посочи примера с бившата кюрдска депутат ка Лейла Зана дали е също стъпка в избраната посока на "демократизация". Защото точно в момен та, когато турският министър обещаваше някакво "демократично" решение на кюрдския проблем, 4 състав на съда за тежки престъпления в Диярбакър "обеща" на Лейла Зана нови 18 месеца затвор в отговор на заведеното дело по стандартното обвинение за "пропаганда в полза на терористична организация" съгласно чл. 7/2 на "демократичния" закон за борба с тероризма. "Терористката" Зана си беше позволила през 2008г. да говори в Лондонски университет за свободата на словото в Тур ция и за трагедията на своя народ, като го сравни с човешко тяло, което е живо само защото вмес то мозък и сърце притежава ПКК и Абдуллах Йоджалан. През 1995г. лежащата в турския зандан бе лежита дъщеря на Турция и на Кюрдистан беше удостоена с наградата "Сахаров" на Европейския парламент. Едва през м. октомври 2004г., благодарение на натиска на световното обществено мне ние и на европейските институции, Лейла Зана беше пусната на свобода и получи наградата си.
