31.03.2010

На 06.03.2010г. и на 14.03.2010г. ние първи и засега може би единствени информирахме за процедурата, предприета от Английския парламент за приемане или отхвърляне на внесената проекторезолюция за признаване на арменския геноцид от 1915г. и за обявяване на 24 април като национален ден за почитане на паметта на жертвите на геноцида. На 30 и 31 т.м. документът беше поставен на обсъждане в Камарата на лордовете. Първото изказване направи авторката и вносителката на проекторезолюцията баронеса Каролин Кокс. Тя призовала Турция да се вслуша в гласа на световното обществено мнение и да прояви политическо мъжество, от което турският народ ще спечели уважение,а правителството-доверие. Според Кокс, политиката на младотурците е довела не само до планомерно изтребление на арменците и прогонването им извън границите на техните родни места, но и до заличаване на многовековна културна цивилизация. Тя обосновала своето предложение с аргумента,че познава в дълбочина историята на турско-арменския и на азерско-арменския конфликт, посещава ла е 69 пъти Армения и Нагорни Карабах и като "референтна историческа и политическа енциклопедия на арменския геноцид" цитирала и показала известната "Синя книга". Баронесата изброила поименно държавите, които до момента са направили това, което трябва да направи и Англия, защото "всеки забравен, незабелязан и ненаказан геноцид поражда нов, а извършителите остават анонимни и неизвестни." Кокс обвинила и Азербайджан заради нападенията срещу арменците в Нагорни Карабах през 1991г., събитие, което било по своя характер повторение на трагедията от 1915г., макар и в по-малък размер. В края на изложението си Кокс се обърнала към присъстващата Държавна министърка Баронеса Кинок с призив да присъства на възпоменателната церемония в памет на жертвите на геноцида, която ще се проведе през следващата седмица в гр. Кардиф. От групата на вносителите на проекторезолюцията най-силна подкрепа на Кокс оказал лорд Авбури, който бил, заедно с Ара Сарафян, автор на "Синята книга". Неговото изказване било фокусирано върху сегашната политика на турското правителство в контекста на скандалното предложение на Ердоган да бъдат изгонени арменците от Турция. Според оратора, тези думи потвърждавали наслоеното в течение на векове отношение на турците към другите етноси и религии и издавали "вътрешния рефлекс" за повторение на събитията от 1915г. Друга част от присъстващите отрекли необходимостта от обсъждане и гласуване на внесения документ, като използвали най-различни доводи: от опита да се постави знак на равенство между жертвите и "взаимните изтребления" от едната и другата страна и как тези конфликти по никакъв начин не трябвало да се отнасят към престъплението "геноцид" ( лорд Килклуни ) до твърдението, че Англия трябва да отдаде заслуженото на Турция за нейния принос и саможертва при защитата на ценностите на Западния свят и сигурността на страните от НАТО по време на студената война ( лорд Маджинис и лорд Уолъс ). В края на заседанието на Горната Камара Министър Кинок отхвърлила възможността представител на правителството да присъства на цитираното възпоменание в Кардиф, защото това щяло да доведе до грешни тълкувания, до внасяне на допълнителни пречки в турско-арменския диалог и по принцип не отговаряло на английската позиция за насърчаване на ус илията за създаване на Историческа комисия, която да се произнесе по спорните въпроси. Тя била категорична, че последните резолюции в САЩ и в Швеция няма да променят позицията на Лондон. ТВ"СКАТ" е длъжна да посочи, че до този момент няма никакво потвърждение на публикацията във в-к "Сабах", където се твърди ( според информацията на сайта "ACTUALNO.com ), че Камарата на лордовете "гласувала и отхвърлила проекторезолюцията, внесена от Каролин Кокс".