21.06.2010

Тези дни много малко медии в Турция се осмелиха да дадат гласност на "откритото писмо", изготвено от 72 бивши посланици и генерални консули, които през последните 20 години бяха "лицето и душата" на турската дипломация. Авторите на писмото споделят, че повече не могат да бъдат безразлични и да търпят "безобразните своеволия, авантюристичните гафове, глупостите и неграмотността на премиера Реджеп Ердоган". Чашата на тяхното възмущение преляла, когато Ердоган започнал по повод и без повод да иронизира и високомерно да се подиграва със служителите на МВнР, наричайки ги "мон шер". Пенсионираните и доскоро "действащи" висши дипломати осмиват напъните на бившия футболист, станал "партийна номенклатура и партиен премиер", да доказва "европейското си възпитание и модерния си политически образ" с дразнещото и неправомерно постоянно използване на чуждици, чийто смисъл той не разбирал и ставал смешен и жалък. Дипломатите се опитват текстуално да ограмотят Ердоган и подробно му обясняват в писмото си как термина "мон шер" никога не е бил част от речника на турската дипломация през републиканския период на страната. Ако Ердоган беше повече залегнал на старата литература, продължават иронично посланиците, той щеше да разбере, че някои османски чиновници са употребявали това обръщение и тази квалификация. Посланиците си задават риторичния въпрос: "аджеба, дали пък наистина г-н Премиерът, едновременно с промяната на външнополитическите оси, не е обладан от магията и въздействието на новата му Османска мечта, която се е пренесла в неговия език и стил на говорене ?" По-нататък в писмото си,адресирано до Ердоган, дипломатите му обясняват каква е била дипломацията и външната политика на Османската империя и какво се е променило след идването на светския републикански режим. Постигнатите успехи и високото реноме на турската дипломация били на път да пострадат сериозно заради "напъни, оценявани от правителството като нов подход и ново мислене, които кърпят "дупките" и спасяват положението "от днес за утре", без да има перспективно планиране и взаимно изключващи се. За цвета на турската дипломация многобройните инициативи и даването на вид за активна външна политика с непрекъснати пътувания и показни пресконференции не можели да скрият противоречията, колебанията, липсата на приемственост и пълния хаос в многобройните и често пъти "ялови платформи, инициативи и форуми". Дипломатите предупреждават, че "следвания външнополитически курс е опасен и Турция вече започва да плаща цената на болното самодоволство и чувството за надменна непогрешимост, концентрирани в ръцете на няколко души". Сред подписалите писмото са такива известни посланици като Баки Илкин и Фарук Лооглу ( бивши посланици в САЩ ) и Нузхет Кандемир. Споменаваме ги, защото те първи реагираха на срамната постъпка на турския Външен министър Ахмет Давутоглу, който, при посещението на Ердоган в САЩ на 08.12.2009г., в присъствието на много странични "свидетели", наруга "на крак" в състояние на нервна и мегаломанска депресия, опитния и високоерудиран посланик във Вашингтон Наби Шенсой ( на снимката ) и го принуди пред всички да си подаде оставката. Яростта на министъра беше предизвикана от неудовлетворената му болна амбиция да присъства на срещата на "четири очи" между Обама и Ердоган и за този "провал" той обвини посланик Шенсой, че не е изпълнил получено разпореждане и едва ли не саботира политиката на правителството, защото не бил "лоялен" към Партията на справедливостта и развитието. Писмото не е подписано от Наби Шенсой по разбираеми причини - той и неговите колеги са стигнали до извода, че писмото не бива да изглежда като акт на отмъщение заради получени лични обиди, а трябва да изразява обща принципна позиция на несъгласие със следвания външнополитически курс от двойката Ердоган - Давутоглу.