Българите в Крим са една от най-онеправданите наши общности извън България. След тежкото и изпълнено с разочарования и човешки жертви преселване, на новото си местоживеене те донасят всичко, което ги е запазило през вековете – обичаи и нрави, поверия и песни. И най-вече – пословично трудолюбие. Именно благодарение на него нашата общност скоро се откроява като най-преуспялата на полуострова. В края на 20-те години се образуват първите колхози. Съпротивата на българите срещу насилствената колективизация е голяма и започват депортирания.

От тази първа вълна депортирани никой не оживява! През 1941 година Крим е завладян от немските и румънските части. А след освобождението му през 1944 г., вместо дългоочакваната свобода, идват нови репресии. Със Заповед № 5984 СС от 2 юни 1944 г. на Народния комисариат по отбраната, подписана лично от Лаврентий Павлович Берия, българите от Крим са обявени за “народ от врагове”. За няколко часа са събрани, извозени с камиони до гарите и с товарни вагони откарани в степите на Средна Азия или снеговете на Сибир. Забранено им е да напускат местата за заселване. Нямат паспорти. Излизането дори на 8 километра извън определения пункт се приравнява към бягство и всеки носи последствията си! Най-често за това дават 20 години каторжна работа! Трябва да минат три години след смъртта на Сталин, за да получат паспорти и правото да се установяват по желание из огромния Съветски съюз. Но не и по родните си места! Едва през 1991 г. на депортираните е разрешено да се завърнат в Крим.

Близо 5000 българи живеят на Кримския полуостров днес. Те са част от най-голямата българска диаспора в света, която е в Украйна и наброява близо половин милион души. През 1944 г., когато Сталин започва гоненията срещу етническите малцинства на полуострова, сънародниците ни в Крим са над 12 000...

Реално българите започват да се завръщат в Крим след 1991 г.

Още по темата ">1 2 3